Домът и пътят като културни символи

Откритият урок в 8 клас синтезира обучението по литература, изобразително изкуство и английски език. Акцентът е върху дома и пътя като културни универсалии.

Като за начало рецитирахме Дебеляновата елегия „Скрити вопли“ на български и на английски език. После тълкувахме плаката на урока и открихме мини изложба с творбите на учениците и учителя. Съпоставяхме изразните средства в изобразителното изкуство и в литературата. Впуснахме се в търсене на най-известните пътешественици в човешката и българската културна история – Одисей, еврейският народ, блудният син, Дон Кихот, Робинзон Крузо, Бай Ганьо. Говорихме за тръгването и завръщането, за търсенето и помъдряването.

Осмокласниците си припомниха фразеологизми, свързани с пътя и дома, научиха такива и на английски език.

В минутите на специалиста културологът г-жа Надежда Иванова разказа за огнището, стряхата и иконата като символи на дома. Завършихме с откъс от филма „Покаяние“ и мотива за пътя към храма и за вярата. Припомнихме си отново образа на иконата при Дебелянов.

„Днес българинът рядко слага икона в дома си. Неговият съвременен олтар е телевизорът. Но какви притчи не се разказват оттам и чии очи ни гледат – на модни, музикални и всякакви други псевдоикони. Съвременните млади хора мечтаят за ханища, а не за огнища.            И българинът рядко се спира пред истинските икони, защото е в безпътица. Защо толкова магистрали направихме, а не можем най-важния път да проправим – ДУХОВНИЯ… Или Тя, Държавата, се надява на безпътните души. И колкото по-безпътни и повърхностни са те, толкова на Нея ще й е по-уютно и спокойно…“