Наричат Райко Цончев първият дарител на Добрич. Но кой всъщност е той и каква е тайната на неговия успех?

Райко Цончев е роден на 1 ноември 1857 г. в град Елена.  През 1867 г. родителите му се преселват в гр. Хаджиоглу Пазарджик (днес Добрич), тъй като баща му работи като градинар тук.  Година и половина по-късно баща му умира.

Останали сами и без подкрепа от близки и познати, 12-годишният Райко, сестра му Цона и тяхната майка потъват в немотия. Въпреки незавидно си положение, момчето продължава своето образование в училището в храма „Св. Троица”. Но на третата година след смъртта на бащата все пак се принуждава да остави книгите. Решението окончателно е взето след една училищна случка. В началото на учебната година в школото пристига нов даскал – Стефан Деребеев, който иска по три гроша и половина само за един от учебниците – по “Бащин език”. Семейството не може да си го позволи, пари няма и за останалите учебни помагала. Така момчето напуска училище.

Лишен от избор, Райко започва да работи. Първата му служба е като слуга на един касапин, за 150 гроша за цяла година. После се издига като „тезгяхар“ (магазинер) и заплатата му е със сто гроша повече.

На 13 години обаче момчето осъзнава, че от слугинство няма голяма полза и едва ли някога ще забогатее, колкото и да се труди. Тогава решава да изучи занаят. Насочва се към абаджийството. За две години при Арабовлу, без никакво заплащане, Райко се научава сам да крои и шие дрехите си. После неговият път минава и през село Богдалии (Белоклас) като кръчмарски слуга, но вече за цели 800 гроша годишно. Работи тук обаче само една година. 

През 1873 г., едва 16-годишен, Цончев започва самостоятелна работа. Отваря кръчма,  която развива дейност и като бакалия в с. Алъч-кьой (Плачи дол). Упоритият младеж обаче се старае през всяка свободна минутка да упражнява и занаята си.

Така, работейки почти денонощно, той успява да съвместява и двете  длъжности – през деня е търговец, а през нощта крои и шие аби и потури на селяните на едва мъждукащата светлинка на газеничето. За да върви работата му, много негови приятели му помагат, водени само от възхищение към трудолюбието и неуморимостта на този изключителен млад мъж. Жителите на селото го обикват и заради прословутата му честност, а той от своя страна ги моли да купуват само от него, за да успее да върне задълженията си.

Тук се запознава с местния учител Станко Иванов от Одринско, известен като много начетен човек и голям патриот. Той му разкрива тайните на самообразованието и го запознава с историческото минало на България, въвежда го в борбата за освобождение от турско робство. По-късно, подгонен от турската власт, Райко Цончев бива принуден да напусне Алъч-кьой. В това време започва Руско-турска война (1877-1878 г.).

Събитията отпращат младежа в Гяур-Суючук (Българево), в Калиакра, та чак до Кюстенджа. За да се изхранва, заедно с няколко другари започва производството на дървени въглища. С част от печалбата Райко купува една кола хляб и заминава обратно за Добрич. След освобождението на града се установява там и започва отново да се занимава с търговия. От 1878 до 1880 г. служи в XX варненска дружина, а по-късно влиза в състава на VIII Приморски полк. 

След Освобождението се сдружава с търговеца Желез Абаджиев. Тяхната фирма развива успешна дейност. За нея се поменава в български алманах за 1897 г., с. 1493, от който става ясно, че „за приготовление на кашкавал от най-добро качество, са наградени от Пловдивското изложение“.

По време на Съединението на Източна Румелия и Княжество България Райко Цончев е войник в VII Приморски полк и участва в боевете при Цариград и Пирот през 1885 г., по време на Сръбско-българската война.

Той развива активна обществена дейност, два мандата е общински съветник, един мандат – окръжен съветник във Варна, член на черковното настоятелство на църквата „Света Троица“, по-късно член на Строителната комисия за изграждане на новата сграда на същата църква, за строежа на която дарява 5 000 лв. Дарение от 100 лв. прави и на другата църква в Добрич „Св. Георги”.

Често е включван в различни комисии при решаване на проблемите на Добрич. На 21 февруари 1905 г. Райко Цончев подарява 30 000 златни лева на Добричкия общински съвет за постройката на класно училище. 

Райко Цончев умира на 16 май 1909 г., без да види завършено училището, което строи и носи неговото име. В продължение на 71 години много жители на Добрич учат в това училище. На гроба му е поставен бюст от италиански мрамор.  А неговата съпруга Добра Цончева е поставила следния скромен надпис:

„Ти, съпруже и родителю, спечели, подари и остави, за да бъдеш гордост на рода си. Вечна ти памет на душата, щедрий благодетелний покойнико. Ти, който не можа да доживееш, за да видиш плода на твоите трудови дела. Трудът ти е бил девиз, икономиката – закон, благотворителността – идеал“. 

Презентация