CITY OF DOBRICH
Dobrich is a town in northeastern Bulgaria and the administrative centre of Dobrich Province. The population of the city is about 120 000 people.
Dobrich is the eighth most populated town in Bulgaria, being the centre of the historical region of Southern Dobrudzha, and is located 30 km west of the Bulgarian Black Sea Coast. In the centre of the town is located “the old town”, a small district of reconstructed renaissance buildings. Dobrich is an agricultural centre for all of northern Bulgaria. The main farm crops being wheat, maize, sunflowers. The climate in the region characterizes with hot, sunny and dry summer while the winter is soft and wet. The town of Dobrich has been built on a crossroad, where various people, ethnic groups, cultures and civilizations have been meeting since ancient times. Archeological excavations have shown notable traces and cultural artifacts left by protocivilizations (along the western shore of the Black sea), by Thracians, Slavs, proto-Bulgarians, by Skits, Sarmatians, Greeks, Romans, by Celts, Goths, Pechenegs, by Cumans and Tatars, as well as numerous traces and artifacts dating back to the Bulgarian Revival and after.
Местоположение
Добрич е град в Североизточна България и административен център на Област Добрич. Населението на града е около 120 000 души.
Добрич е осмият по население град в България, център на историческата област Южна Добруджа и се намира на 30 км западно от българското Черноморие. В центъра на града е разположен “старият град”, малък квартал на реконструирани възрожденски сгради. Добрич е земеделски център за цяла Северна България. Основните земеделски култури са пшеница, царевица, слънчоглед. Климатът в района се характеризира с горещо, слънчево и сухо лято, докато зимата е мека и влажна.
Град Добрич е построен на кръстопът, където от древни времена се срещат различни хора, етноси, култури и цивилизации. Археологическите разкопки показват забележителни следи и културни артефакти, оставени от протоцивилизации (по западния бряг на Черно море), от траки, славяни, прабългари, от скици, сармати, гърци, римляни, от келти, готи, печенези, от кумани и татари, както и множество следи и артефакти, датиращи от Възраждането и след това.
The Ethnographic House
It was built in 1860-1861 by Drumi Drumev – rich merchant from Preslav, and restored in 1970. It was proclaimed an architectural and cultural monument. Its collections of beautiful Dobrudzha fabrics and original national costumes and adornments are masterpieces of the folk art.
Its framework presents the life and livelihood of the population in Dobroudja the late nineteenth and early twentieth century. Presented by her traditional clothing, authentic farm implements, tableware and storing of food, decorations, furniture and colorful singing. Museum audience can live in the atmosphere of times long gone.
Entering the house, you can become involved in this ongoing educational programs reenactment of the folk calendar holidays, storytellers, singing competitions and dancing; sip of old Dobroudja wine and immerse yourself in the magic of Bulgarian folklore.
Построена е през 1860-1861 г. от Друми Друмев – богат преславски търговец, а реставрирана през 1970 г. Обявена е за паметник на архитектурата и културата. Неговите колекции от красиви добруджански платове и оригинални национални носии и накити са шедьоври на народното изкуство.
Представен е живота и поминъка на населението в Добруджа от края на ХІХ и началото на ХХ век. Представено е традиционно облекло, автентични селскостопански пособия, прибори за хранене и съхранение на храна, декорации, мебели и цветно пеене. Посетителите могат да усетят атмосферата на отдавна отминали времена.
Влизайки в къщата, можете да се включите в образователна програма, възстановка на народните календарни празници, разказвачи, състезания по пеене и танци. Отпийте старо добруджанско вино и се потопете в магията на българския фолклор.
The Sveti Georgi Church (St. George)
It was built in 1843. It was burnt down during the Crimean War (1853 -1856) and was restored in 1868. It has a rich and complicated iconostasis. Many of the icons were painted by the Debar icon-painter Kozma Blazhetov.
Църквата Свети Георги (Св. Георги) е построена е през 1843 г. Изгорена е по време на Кримската война (1853 -1856 г.) и е реставрирана през 1868 г. Има богат и сложен иконостас. Много от иконите са рисувани от дебърския зограф Козма Блажетов.
The church “St.George”is located nearby the Ethno house. It was built in 1843 and is with the typical architecture of the classic basilica with a nave and two aisles. It was probably designed by the famous Bulgarian constructor and architect Kolju Ficheto or one of its students.
The church not only impresses with its unique for Dobrudzha architecture, but also attracts visitors with its rich collection of icons.
Църквата „Свети Георги” се намира в близост до Етно къщата. Построена е през 1843 г. и е с типичната архитектура на класическата базилика с наос и два кораба. Вероятно е проектирана от известния български конструктор и архитект Колю Фичето или някой от неговите ученици.
Църквата не само впечатлява с уникалната си за Добруджа архитектура, но и привлича посетители с богатата си колекция от икони.
Art Gallery – Dobrich
Art Gallery – Dobrich is a city museum of fine arts, located in the administrative center of the North – Eastern region with the same name – Dobrich and specializing all kinds of museum activities. It is a cultural institute, participating in the accomplishment and implementation of the regional policy, regarding preservation, study and popularization of fine arts.
The building where the Art Gallery – Dobrich is placed is declared an architectural and structural monument of culture. It was built in the period 1933 – 1935 and is interesting as an example of European architectural influences.
The art fund has been collected for 40 years – part of it are works of the national image art inheritance (the Golden art fund of Bulgaria including works made by the most famous Bulgarian artists).
Художествена галерия – Добрич е градски музей на изобразителното изкуство, разположен в административния център на едноименния Североизточен район – Добрич и специализирана във всякакъв вид музейна дейност. Той е културен институт, участващ в осъществяването и провеждането на регионалната политика по отношение опазването, изучаването и популяризирането на изобразителното изкуство.
Сградата, в която се помещава Художествена галерия – Добрич, е обявена за архитектурен и конструктивен паметник на културата. Построен е в периода 1933 – 1935 г. и е интересен като пример за европейски архитектурни влияния.
Художественият фонд се събира от 40 години – част от него са произведения на националното наследство на образното изкуство (Златният фонд за изкуство на България включва произведения на най-известните български художници).
The Art Gallery is one of the few architectural landmarks in Dobrich representing the West European influence in the city. It was designed by Italian and Romanian architects and built between 1933-1935.
The Gallery has a very rich fund of over 3,000 works including paintings, sculptures, black and white drawing, and decorative plastic arts.
The exhibition “Icons of Dobrudja” presents examples of Renaissance iconography from the XVIII-XIX century.They were made by master painters and members of the famous icon-painting school. The Collection “Icons from Dobrudja” is recognized as part of the national heritage treasure.
Художествената галерия е една от малкото архитектурни забележителности в Добрич, представящи западноевропейското влияние в града. Проектиран е от италиански и румънски архитекти и е построен между 1933-1935 г.
Галерията разполага с много богат фонд от над 3000 произведения, включително картини, скулптури, черно-бяла рисунка и декоративна пластика.
Изложбата “Добруджански икони” представя образци на възрожденската иконография от XVIII-XIX век. Те са изработени от майстори зографи и членове на известната иконописна школа. Сбирката „Добруджански икони” е призната за част от националното наследство.
Centre for Protection of Nature and Animals
The centre is the only one of its kind not only in Bulgaria but also in Eastern Europe. Founded under a Bulgarian-Swiss project, it boasts an area of 16 hectares, 30-year-old vegetation (trees and bushes), and a convenient access.
The zoo houses over 100 animal species – deer, roe, llamas, mouflons, Przhevalski’s horses, goat, pheasants, bison, exotic and water birds, etc. – which live in conditions very close to their natural habitats. A priority for the zoo is the reproduction and re-introduction of endangered animal species.
Центърът е единствен по рода си не само в България, но и в Източна Европа. Основан по българо-швейцарски проект, той се гордее с площ от 16 хектара, 30-годишна растителност (дървета и храсти) и удобен достъп.
В зоопарка се помещават над 100 животински вида – елени, сърни, лами, муфлони, коне на Пържевалски, кози, фазани, бизони, екзотични и водолюбиви птици и др. – които живеят в условия, много близки до естествените им местообитания. Приоритет за зоологическата градина е размножаването и повторното въвеждане на застрашени животински видове.
The Nature and Animal protection centre is unique for Bulgaria and the Balkan Peninsula. The Center was opened in 2003 and is a combination of a park and a zoo.
In the unspoiled 16 hectares countryside that is very close to the animals’ natural environment are raised more than 120 species such as horse family Przhevalski – the only representatives on the Balkan peninsula. An important focus area in the zoo is the breeding and reproduction of rare and endangered species.
Центърът за защита на природата и животните е уникален за България и Балканския полуостров. Центърът е открит през 2003 г. и представлява комбинация от парк и зоологическа градина.
В непокътнатата 16 хектара местност, която е в непосредствена близост до естествената среда на животните, се отглеждат над 120 вида като коне от семейство Пржевалски – единствените представители на Балканския полуостров. Важна фокусна област в зоологическата градина е отглеждането и възпроизводството на редки и застрашени видове.
Archeological and Nature Reserve Kavarna/Cape Kaliakra
Cape Kaliakra and the architectural reserve on its territory are located 12 km southeast of Kavarna. It is an oblong, narrowing rocky peninsula that juts out about 2 km into the sea. The rich history, the well-preserved landscape, and the beautiful panoramic views make Cape Kaliakra one of the most attractive tourist spots on the Black Sea Coast.
The slopes of the cape take a 60 – 70 m plunge straight into the sea. The waves have carved caves and arches at its foot that can be approached only by the sea. In the past these tunnel-caves were connected to the fortress and were used for loading and unloading ships.
Археологически и природен резерват Каварна/Нос Калиакра
Нос Калиакра и архитектурният резерват на територията му се намират на 12 км югоизточно от Каварна. Това е продълговат, стесняващ се скалист полуостров, който излиза на около 2 км в морето. Богатата история, добре запазеният пейзаж и красивите панорамни гледки превръщат нос Калиакра в едно от най-атрактивните туристически места по Черноморието.
Склоновете на носа се спускат направо в морето на 60 – 70 м. Вълните имат издълбани пещери и арки в подножието му, до които се стига само по морето. В миналото тези тунели-пещери са били свързани с крепостта и са били използвани за товарене и разтоварване на кораби.
Kaliakra is a nature and archaeological reserve. It stretches over 687.5 decares and comprises wild steppes and incredible coastal rocks. More than 400 plant species can be found in the reserve. A total of 310 kinds of birds live on the territory of Kaliakra and 100 of them require special measures for their habitats preservation. 106 of these bird species are protected at European level. The European Shag (Phalacrocorax aristotelis) nests here. The region is extremely important for migrating birds because Via pontica, the second biggest migratory route in Europe, passes through it. Every autumn between August and October thousands of birds fly through the reserve. This includes more than 29 000 storks, pelicans, and cranes, as well as over 3000 birds of pray, including the globally endangered Pallid Harrier /Circus macrourus/, Saker Falcon /Falco cherrug/ and Eastern Imperial Eagle /Aquila heliaca/. Dolphins can be spotted in the sea around the cape.
The first records providing information about the people who lived on the cape date back to the 4th century BC, when the region was inhabited by Tirisis, a Thracian tribe. This was probably the reason why the first name of the cape was Tirisis. Later the fortified wall that was initially laid by the Thracian tribe was restored and another fortified line was built. The settlement consisted of two parts: inner town and outer town. The first wall protected the town from the direction of the land. Its remains now stand 2 m high and 440 m long. The remains of many buildings were discovered on the territory of the outer town. A large building that used to be a 4th century AD bath has been preserved to this day and can be found there. Tourists can also see an almost completely preserved vaulted mason tomb from the same period. During the archaeological digs several medieval churches were discovered as well.
The name Kaliakra, which means “beautiful cape”, was first mentioned in the 13th – 14th centuries. In the 14th century the Bulgarian state was divided in three, and Kaliakra became centre of its eastern-most part and established itself as a big international harbour.
Калиакра е природен и археологически резерват. Той се простира на 687,5 дка и включва диви степи и невероятни крайбрежни скали. В резервата се срещат над 400 растителни вида. На територията на Калиакра живеят общо 310 вида птици, като 100 от тях изискват специални мерки за опазване на местообитанията си. 106 от тези видове птици са защитени на европейско ниво. Тук гнезди европейската махорка (Phalacrocorax aristotelis). Районът е изключително важен за мигриращите птици, тъй като през него минава Via pontica, вторият по големина миграционен път в Европа. Всяка есен между август и октомври хиляди птици прелитат през резервата. Това включва над 29 000 щъркела, пеликани и жерави, както и над 3000 молитвени птици, сред които световно застрашеният бледен блатар /Circus macrourus/, ловният сокол /Falco cherrug/ и източен царски орел /Aquila heliaca/. В морето около носа могат да бъдат забелязани делфини.
Първите сведения за хората, които са живели на носа, датират от 4-ти век пр.н.е., когато районът е обитаван от тракийско племе Тиризис. Вероятно това е причината първото име на носа да е Тиризис. По-късно укрепената стена, която първоначално е била положена от тракийското племе, е възстановена и е построена друга укрепителна линия. Селището се състои от две части: вътрешен град и външен град. Първата стена е защитавала града от нападене откъм сушата. Сега останките са високи 2 m и дълги 440 m. На територията на крайния град са открити останки от множество сгради. Голяма сграда, която е била баня от 4 век сл. Хр., е запазена и до днес и може да се намери там. Туристите могат да видят и почти напълно запазена сводеста зидарска гробница от същия период. При археологическите разкопки са открити и няколко средновековни църкви.
Името Калиакра, което означава „красив нос”, се споменава за първи път през 13-14 век. През 14 век българската държава се разделя на три и Калиакра става център на най-източната й част и се утвърждава като голямо международно пристанище.
THE ARMENIAN CHURCH "ST. OVANES"
The Armenian church is located in the center. It was built in 1830. It has been burnt twice during the Russian-Turkish conflicts. The church was designed by Italian architects as a new nave church with stone foundations and walls and a wooden roof construction. There are original images of Armenian saints painted in the nineteenth century in the church.
Арменската църква “СВ. ОВАНЕС” се намира в центъра. Построена е през 1830 г. Два пъти е опожарявана по време на руско-турските конфликти. Църквата е проектирана от италиански архитекти като нова корабна църква с каменни основи и стени и дървена покривна конструкция. В църквата има оригинални изображения на арменски светци, рисувани през ХІХ век.
ARCHEOLOGICAL PARK “DURANKULAK”
Onlty 3 km. away from the Bulgarian-Romanian border is located the archaeological park “Durankulak lake.”
The place is well known among the anthropologists and archeologists across the world as it is home of:
The first processed gold in the world that is more than 7000 year old;
architecture in continental Europe;
The largest and most completely studied prehistoric cemetery in the world from the Neolithic and Eneolithic, that was used continuously for more than a millennium and a half (5300 – 3800 BC.)
The cave temple of Thracian-Phrygian Great Mother Goddess Cybele.
The global media compares the Durankulak findings with the significant discoveries made in Troy but highlights the fact that the ones in Durankulak were about two thousand years older.
Археологически парк „Дуранкулак“
Onlty 3 km. Далеч от българско-романския граница се намира археологическият парк „Езерото Дуранкулак“.
Мястото е добре известно сред антрополозите и археолозите по целия свят, тъй като е дом на:
Първото обработено злато в света, което е на повече от 7000 годишно;
Архитектура в континентална Европа;
Най -голямото и най -изучавано праисторическо гробище в света от неолита и енеолита, което се използва непрекъснато повече от хилядолетие и половина (5300 – 3800 г. пр. Н. Е.)
Пещерният храм на Тракий-Пригиан Велика майка Богиня Кибеле.
Глобалните медии сравняват откритията на Дуранкулак със значителните открития, направени в Троя, но подчертава факта, че тези в Дуранкулак са били около две хиляди години по -големи.
The region where Dobrich is situated was settled since ancient times. Remains from a roman settlement from the 4th century before Christ and 4th century after Christ were found. During the 8th century after Christ ancient Bulgarian settlement was situated in the region. Many Barbarian invaders and other nomadic tribes devastated the region and the life in the region gets calmer during the Second Bulgarian kingdom.
The contemporary town arises in the 16th century as a crossroad settlement. Majour roads from the Danube River to the Black sea and Eastern Europe going to the inner sides of the Balkan Peninsula are crossing the region. The traveling Turkish tradesman Hadgioglu Pazardjik is considered to be the founder of the city. The town bears this name until 1882, when the town is renamed to Dobrich- after the famous Dobrudja boyar- Dobrotitsa.
The first evidence of settlement in what is now Dobrich date from 4th-3rd century BC. Ruins from 2nd-4th century and 7th-11th century have also been found, including a Bulgar necropolis featuring pagan graves in the centre of the town.
From the 17th to the 19th century, the town developed as a handicraft, trade and agricultural centre, being famous for its weaving, homespun tailoring, coppersmith’s trade, leather-work and agricultural products, such as wheat, linseed, wool and cheese.
The town was liberated from the Ottoman Empire on 27 January 1878 and renamed Dobrich on 19 February 1882 after Dobrotitsa, a medieval ruler of Dobruja. This was done by means of a decree issued by knyaz Alexander I.
After the Treaty of Bucharest of 1913 (confirmed by the Treaty of Neuilly of 1919), Dobrich and the whole of Southern Dobrudzha were incorporated in Romania for a period until 1940.
During that time, the town was named Bazargic. On 25 September 1940, the Bulgarian army marched into the town; that date is celebrated as the town’s holiday.
During the period of Communist rule, Dobrich was renamed Tolbukhin after Russian military commander Fyodor Tolbukhin. On 19 September 1990, a presidential decree restored the town’s old name of Dobrich.
Районът, в който се намира Добрич, е бил заселен от древни времена. Открити са останки от римско селище от 4 век преди Христа и 4 век след Христа. През 8 век след Христа в района се е намирало древно българско селище. Много варварски нашественици и други номадски племена опустошават района и животът в района се успокоява по време на Второто българско царство.
Съвременният град възниква през 16 век като кръстопътно селище. През региона преминават главни пътища от река Дунав към Черно море и Източна Европа, водещи към вътрешните страни на Балканския полуостров. За основател на града се смята пътуващият турски търговец Хаджиоглу Пазарджик. Градът носи това име до 1882 г., когато градът се преименува на Добрич – на името на известния добруджански болярин – Добротица.
Първите сведения за заселване в днешния Добрич датират от 4-3 век пр.н.е. Открити са и руини от 2-4 век и 7-11 век, включително български некропол с езически гробове в центъра на града.
От 17-ти до 19-ти век градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център, известен с тъкачеството, домашното шивашко дело, медникарството, кожарството и селскостопанските продукти като пшеница, ленено семе, вълна и сирене.
Градът е освободен от Османската империя на 27 януари 1878 г. и преименуван на Добрич на 19 февруари 1882 г. на името на Добротица, средновековен владетел на Добруджа. Това става с указ, издаден от княз Александър I.
След Букурещкия договор от 1913 г. (потвърден с Ньойския договор от 1919 г.) Добрич и цяла Южна Добруджа са включени в Румъния за период до 1940 г.
През това време градът носи името Базарджик. На 25 септември 1940 г. българската армия навлиза в града; тази дата се чества като празник на града.
По време на комунистическото управление Добрич е преименуван на Толбухин на руския военен командир Фьодор Толбухин. На 19 септември 1990 г. с президентски указ е възстановено старото име на града Добрич.
Open-Air Architectural and Ethnographic Museum (The Old Dobrich)
It shows the architecture, the way of life and the economic past of the town of Dobrich from the end of c. 19 and the beginning of C. 20. The visitors of the complex can watch the manufacturing process of traditional Bulgarian crafts – tailoring, knitting, wood turnery, goldsmith’s craft, etc. An attraction for the visitors is the opportunity to participate in the making of pottery, to visit the cafe and taste the traditional white jam.
Архитектурно-етнографски музей на открито (Старият Добрич) – показва архитектурата, бита и икономическото минало на град Добрич от края на в. 19 и началото на В. 20. Посетителите на комплекса могат да наблюдават производствения процес на традиционни български занаяти – шивашки, плетачни, стругарски, златарски занаяти и др. Атракция за посетителите е възможността да участват в изработката на грънчарство, да посетите кафенето и да опитате традиционното бяло сладко.
The Architectural-Ethnographic museum “Old Dobrich” offers an exciting experience for those who enjoy cultural and ethno-tourism. Here, traditional handcrafts from the mid 19th and early 20th century are preserved and promoted through authentic technology and original instruments. The old town complex consists of 30 traditional handcraft workshops, an old authentic clock tower, a stone fountain and an old Bulgarian inn.
Архитектурно-етнографски музей “Старинен Добрич” предлага вълнуващо изживяване за любителите на културния и етнотуризма. Тук традиционните занаяти от средата на 19 и началото на 20 век са запазени и популяризирани чрез автентична технология и оригинални инструменти. Комплексът на стария град се състои от 30 традиционни занаятчийски работилници, стара автентична часовникова кула, каменна чешма и стар български хан.
The “St. George” park
City Park “St. George “is located near the central pedestrian zone of Dobrich. The park was founded in 1860 and has since then become a favorite place for walking, relaxation, sport and recreation citizens and guests.
The park is one of the oldest municipal parks in the country. It is located on an area of 430 acres and has several distinct areas – the old garden which is declared an immovable cultural value of art park, children’s area, park lakes, rock gardens, terraces and sports area. In the park you can see some of the plant species imported from Europe early last century.
Earlier in the city park “St. George” was the Museum of Modern and Contemporary History. Once, this place was a building – a center of social and cultural life of the city. Here took place for that time the modern balls and evenings, matinees and evenings. Later, known Italian architects turned the building into a casino.
Градски парк „Св. Георги” се намира в близост до централната пешеходна зона на Добрич. Паркът е основан през 1860 г. и оттогава се превърна в любимо място за разходка, отдих, спорт и отдих на граждани и гости.
Паркът е един от най-старите общински паркове в страната. Разположен е на площ от 430 дка и има няколко обособени площи – старата градина, която е обявена за недвижима културна ценност на арт парк, детски кът, паркови езера, алпинеуми, тераси и спортна зона. В парка можете да видите някои от растителните видове, внесени от Европа в началото на миналия век.
По-рано в градския парк „Св. Георги” беше Музеят за нова и съвременна история. Някога това място е било сграда – център на обществения и културен живот на града. Тук се провеждаха модерните за онова време балове и вечери, матинета и вечери. По-късно известни италиански архитекти превърнаха сградата в казино.
The Botanical Garden and Palace in Balchik
The palace and the botanical garden in Balchik, joined in an architectural and park complex, are a piece of heaven on earth and a must-see tourist attraction on the Bulgarian Black Sea coast. The complex appeared as a summer residence of the Romanian queen Maria (1875-1938).
The palace was designed by Italian architects and construction works started in 1924. One of the first buildings was the queen’s villa “Tenha Yuvah” (“lonely, solitary nest”). In the coming years, new villas, an Orthodox chapel, a nympheum, inside Moorish-styled patios, a traditional Revival Period house and fountains, decorated with fine marble medallions with mythological characters were built. The architectural design combines Proto-Bulgarian, Gothic, Oriental and Moorish elements. Many gardens are created, which also bear the impact of different cultures, styles and beliefs. The credit for this eclectic style should be given to the queen – a follower of the Baha’i religion that praises equality between religions and unity of God, of faith and of the whole human race.
The residence was completed in 1936; Queen Maria died two years later.
As part of the residence, in 1926 the Swiss botanist Jules Jani designed and built a park complex. Twenty nine years later, the Sofia University “Saint Kliment Ohridski “ created at this place a botanical garden with an area of 65 decares. Today, it has more than 2 000 plant species from 85 families and over 800 genera. The collection of palm-trees, for example, includes 33 species, some of which more than 50 years old. Here you can see rare and exotic trees such as rubber tree, oriental raisin tree, paper mulberry, red juniper, ancient Ginkgo biloba, evergreen magnolia, etc. Of Interest is also the Metasequoia, which was considered extinct until during a scientific expedition in China a Bulgarian scholar found a living plant. The garden is world famous for its unique collection of large-sized cactuses, which is the second of this kind in Europe after the one in Monaco. It is open from April to October, spreading on an area of 1 decare. The collection of 600 specimens of giant succulents, some of which blooming only once in 100 years is also impressive. Among the most beautiful flowers in the garden are the water lilies and the magnolias, as well as the magnificently arranged collection of annual plants at the entrance.
Дворецът и ботаническата градина в Балчик, обединени в архитектурно-парков комплекс, са кътче от рая на земята и задължителна туристическа атракция по българското Черноморие. Комплексът се появява като лятна резиденция на румънската кралица Мария (1875-1938).
Дворецът е проектиран от италиански архитекти и строителните работи започват през 1924 г. Една от първите сгради е вилата на кралицата „Tenha Yuvah” („самотно, самотно гнездо”). През следващите години са построени нови вили, православен параклис, нимфеум, вътрешни дворове в мавритански стил, традиционна възрожденска къща и фонтани, украсени с фини мраморни медальони с митологични персонажи. Архитектурният дизайн съчетава прабългарски, готически, ориенталски и мавритански елементи. Създават се много градини, които също носят въздействието на различни култури, стилове и вярвания. Заслугата за този еклектичен стил трябва да се отдаде на кралицата – последователка на религията Бахай, която възхвалява равенството между религиите и единството на Бог, на вярата и на цялата човешка раса.
Резиденцията е завършена през 1936 г.; Кралица Мария почива две години по-късно.
Като част от резиденцията през 1926 г. швейцарският ботаник Жул Яни проектира и изгражда парков комплекс. Двадесет и девет години по-късно СУ „Свети Климент Охридски” създава на това място ботаническа градина с площ от 65 дка. Днес в него има повече от 2 000 растителни вида от 85 семейства и над 800 рода. Колекцията от палми, например, включва 33 вида, някои от които на повече от 50 години. Тук можете да видите редки и екзотични дървета като каучуково дърво, ориенталско стафидно дърво, хартиена черница, червена хвойна, древно гинко билоба, вечнозелена магнолия и др. Интерес представлява и метасеквоята, която се смяташе за изчезнала до по време на научна експедиция в Китай български учен намери живо растение. Градината е световно известна с уникалната си колекция от едрогабаритни кактуси, която е втората по рода си в Европа след тази в Монако. Работи от април до октомври, като се простира на площ от 1 дка. Впечатляваща е и колекцията от 600 екземпляра гигантски сукуленти, някои от които цъфтят само веднъж на 100 години. Сред най-красивите цветя в градината са водните лилии и магнолиите, както и великолепно аранжираната колекция от едногодишни растения на входа.
DOBRUDZHA NATURE MUSEUM
The Museum is currently presenting the unique for Bulgaria exhibition “Dobrudzha Nature”.
Here the visitors will learn about the biodiversity of DOBRUDZHA shown in a unique and powerful way. On panoramic wall panel are arranged beautiful landscapes with typical representatives of Dobrudja flora and fauna.
В момента музеят представя уникалната за България изложба „Природа на Добруджа”.
Тук посетителите ще научат за биоразнообразието на ДОБРУДЖА, показано по уникален начин. Върху панорамен стенен панел са аранжирани красиви пейзажи с типични представители на добруджанската флора и фауна.
THE CHURCH "HOLY TRINITY"
The “Holy Trinity” is located in the central part of Dobrich. It was built in 1911 on place of an old Christian church of the Bulgarian Revival. Architecturally a classic basilica with a dome and a bell tower.
ЦЪРКВАТА “Света Троица” се намира в централната част на Добрич. Построена е през 1911 г. на мястото на стара християнска църква от Възраждането. Архитектурно класическа базилика с купол и камбанария.
THE HOUSE OF "JORDAN YOVKOV"
The house of “Jordan Yovkov” where he lived and worked in 1918-1919 is located in the central part of Dobrich. The authentic interior and atmosphere are well preserved. In 1980 it was built the memorial house “Jordan Yovkov”. There are exhibited not only books, manuscripts, correspondence and personal effects, but many artistic works.
Къщата на “Йордан Йовков”, в която е живял и работил през 1918-1919 г. се намира в централната част на Добрич. Автентичният интериор и атмосфера са добре запазени.
През 1980 г. е построена къща-паметник “Йордан Йовков”. Изложени са не само книги, ръкописи, кореспонденция и лични вещи, но и много художествени произведения.
ARCHEOLOGICAL RESERVE “YAILATA”
2 km south from the picturesque village of Kamen Beach is situated the national archaeological reserve “YAILATA.”The reserve attract visitoris with:
– Cave ‘city’ of 101 ‘homes” dated V century BC
– Three family tombs from the III – V century, carved in the rocks
– SmallMedeaval Byzantine fortress built in the late V century with four partially preserved towers and one tower
– Sanctuary sacrificial stones, wineries, four carved tombs
What is interesting is that the medieval caves were used as a monastery complex for centuries. On the walls of few are still visible ancient Bulgarian runes, stone crosses and icons.
Yalata is also intriguing with one exciting legend. It is believed that the famous Roman poet Ovidius spent there his last days, during his exile to Tomis (today Constanta) by Emperor Augustus. Ovidius took shelter in Yailata where he was well received by the local people.
Археологически резерв „Yailata“
На 2 км на юг от живописното село Камен Бийч е разположен на Националния археологически резерват „Яйлата“. Резерватът привлича посетители с:
– Пещерна „град“ от 101 „домове“ от V Century BC
– Три семейни гробници от III – V век, издълбани в скалите
– Малка мемеялна византийска крепост, построена в края на V век с четири частично запазени кули и една кула
– Жертвени камъни на светилището, винарни, четири издълбани гробници
Интересното е, че средновековните пещери са били използвани като манастирски комплекс от векове. По стените на няколко все още са видими древни български руни, каменни кръстове и икони.
Ялата също е интригуваща с една вълнуваща легенда. Смята се, че известният римски поет Овидий е прекарал там последните си дни, по време на изгнанието си в Томис (днес Константи) от император Август. Овидий се подслони в Яйлата, където беше добре приет от местните хора.
PROTECTED AREA “SHABLA LAKE COMPLEX”
The PROTECTED AREA Shabla lake complex is located 3 km away from Shabla. The complex combines two natural coastal lakes – Shabla and Ezerets. Both of them are connected through an artificial canal.
The lake complex is a natural habitat of rare flora and fauna. Particularly important are the avifauna. In autumn and winter there can be observed globally threatened species. Over 70 species are listed in the Red Book of Bulgaria.
The protected area is of great importance for the conservation of the otter.
Защитена зона „Комплексът на езерото Шабла“
Защитата на езерото Шабла е разположен на 3 км от Шабла. Комплексът съчетава две естествени крайбрежни езера – Шабла и Езерет. И двамата са свързани чрез изкуствен канал.
Езерото комплекс е естествено местообитание на рядка флора и фауна. Особено важни са Avifauna. През есента и зимата може да се наблюдават глобално застрашени видове. Над 70 вида са изброени в Червената книга на България.
Защитената зона е от голямо значение за опазването на видрата.
