Категория: Открити уроци

Открит урок по история за учениците от 10 клас

Нашата седмица посветена на Националния празник, под надслов “Да преживеем българското” приключи с още две инициативи. Първата бе свързана с родовата памет и българската история. Учениците от 10 А и 10 В клас имаха възможност да се включат в открит урок по история на тема “Защитници на родното”, проведен на Военното гробище в гр. Добрич.

Урокът беше посветен на делото на опълченците от Добрич и областта, сражавали се в боевете на Шипка и Шейново. Учениците научиха личните истории на част от опълченците като Димитър Ковачев, Кузман Христов, Станьо Божилов, Калчо Вълков и др.

Притихнали и смирени, те поднесоха цветя на гробовете от Алеята на опълченците. Сред опълченците е и прадядото на нашия ученик Георги Опълченов.

Открит урок по испански език в 8 клас

Учениците от 8 а клас, с интензивно изучаване на испански език се включиха в открит урок под ръководството на своя учител г-жа Катя Димитрова. Те имаха възможност да вземат участие в разнообразни игри, ситуации и казуси и да представят богата гама от умения и знания, придобити през първия учебен срок.

Открит урок на тема: “Януари по радичковски”

Успяхме въпреки несигурността на пребиваването ни в училище да реализираме проекта си “Януари по радичковски”. През ЯНУАРИ, за да е по радичковски, единадесетокласници от Гимназия “Райко Цончев” нагазиха лудата трева, вкусиха от суматохата, погледнаха света от палубата на Ноевия ковчег, извървяха път към духовните Хималаи. Настроението не беше свирепо. Чухме Радичков, гласовете на позагубилите се врабчета и откъси от словото му – думи като жълтици. Младежите припомниха Калиманица, споделиха размисли за човек и природа, за величието на народа и низостта на хлебарките, питахме се: “Оти ручахме жабета?”
Докоснахме и другите с Радичков, за да осветим дворовете им.
Благодарим на РБ “Дора Габе” за предоставените книги на Радичков от библиотечния фонд. Благодарности на Elena Koeva-Yurchenko за съдействието. Благодарности и на Драматичен театър “Йордан Йовков” Дт Йордан Йовков за снимките и плакатите от постановката на “Януари” на добричка сцена.
Ето и част от младежките размисли:
“Врабчетата и комините” Диляна Чопаринова
Чувате ли я? Песента на врабчетата. Можете ли да я разпознаете? Питам, защото аз лично срещам врабчета все по-рядко. Не е и без причина – за тях тук става все по неуютно, дори и опасно. Както гениалният Радичков казва за тези птичета в градовете „нито комините са топли, нито има трохи по первазите“. Защо се случи така питате? Ще ви кажа. Комините изстинаха, защото огнищата в домовете опустяха. Огнището е сакрална ценност в традиционната представа на българите за дома. Огънят, горящ в него, е символ на съществуването и продължаването на живота, на промяната. Не случайно мнозина български автори използват именно образа на огнището, за да направят внушенията си. Пример за това е Христо Ботев и стихотворението-изповед „На прощаване“, където поетът превръща бащиното огнище в метонимия за целия народ и родина. В съвремието обаче градските огнища са изстинали, а селските – няма кой да запали и поддържа. Хората са отчуждени, изпитват безнадеждност и някаква липса – на близост, на топлина. Липса, която не знаят как да запълнят. В литературата лесно можем да забележим това явление чрез героите на Павел и дъщерята на Матей Маргалака от „Гераците “ на Елин Пелин или чрез цветовете и образа на градската мъгла в „Зимни вечери“ на Христо Смирненски.

Атанас Далчев и Елисавета Багряна – два поетични плюса на човешкото битие и съзнание.

“Атанас Далчев и Елисавета Багряна – два поетични полюса на човешкото битие и съзнание” бе темата на поредния открит урок по литература гимназията ни, този път в 12 клас. Преподавателят Атанаска Георгиева организира интригуваща и ефективна учебна ситуация, при която учениците й обобщиха представите си творчеството на изучените двама поети. “Отборът на Багряна” и “отборът на Далчев” очертаха в съпоставителен план образите, темите, мотивите, внушенията, пространството и времето в творчеството на “тъмния” Далчев и “цветната” Багряна. Наблюденията на зрелостниците и изводите, които направиха по време на обзора, бяха онагледени чрез таблица. 
На урока присъстваха над 30 ученици от 12 клас на ЕГ “Гео Милев”, водени от своя преподавател, както и учители от гимназията ни. 
Интересен детайл от урока бе и подредената изложба с творби на Далчев и Багряна. Книгите бяха осигурени от Библиотечно-информационния център на Висше училище по мениджмънт и от Регионална библиотека “Дора Габе”.

Открит урок по испански език “Знанието е здание”

Учениците от паралелката с интензивно изучаване на испански език в Частна профилирана езикова гимназия “Райко Цончев” отбелязаха покриването на ниво А1 от Европейската езикова рамка с открит урок пред родители и гости. Учителката им по испански език Надя Петкова нарече урока си “Знанието като здание” и в рамките на един учебен час показа как се полагат основите на ученето на чужд език и как се надгражда знание. Динамика, разнообразие и възможност за демонстриране на богата гама от умения – това беше това занимание, както и всяко друго по испански език в нашето училище.

Домът и пътят като културни символи

Откритият урок в 8 клас синтезира обучението по литература, изобразително изкуство и английски език. Акцентът е върху дома и пътя като културни универсалии.

Като за начало рецитирахме Дебеляновата елегия „Скрити вопли“ на български и на английски език. После тълкувахме плаката на урока и открихме мини изложба с творбите на учениците и учителя. Съпоставяхме изразните средства в изобразителното изкуство и в литературата. Впуснахме се в търсене на най-известните пътешественици в човешката и българската културна история – Одисей, еврейският народ, блудният син, Дон Кихот, Робинзон Крузо, Бай Ганьо. Говорихме за тръгването и завръщането, за търсенето и помъдряването.

Осмокласниците си припомниха фразеологизми, свързани с пътя и дома, научиха такива и на английски език.

В минутите на специалиста културологът г-жа Надежда Иванова разказа за огнището, стряхата и иконата като символи на дома. Завършихме с откъс от филма „Покаяние“ и мотива за пътя към храма и за вярата. Припомнихме си отново образа на иконата при Дебелянов.

„Днес българинът рядко слага икона в дома си. Неговият съвременен олтар е телевизорът. Но какви притчи не се разказват оттам и чии очи ни гледат – на модни, музикални и всякакви други псевдоикони. Съвременните млади хора мечтаят за ханища, а не за огнища.            И българинът рядко се спира пред истинските икони, защото е в безпътица. Защо толкова магистрали направихме, а не можем най-важния път да проправим – ДУХОВНИЯ… Или Тя, Държавата, се надява на безпътните души. И колкото по-безпътни и повърхностни са те, толкова на Нея ще й е по-уютно и спокойно…“