Успяхме въпреки несигурността на пребиваването ни в училище да реализираме проекта си “Януари по радичковски”. През ЯНУАРИ, за да е по радичковски, единадесетокласници от Гимназия “Райко Цончев” нагазиха лудата трева, вкусиха от суматохата, погледнаха света от палубата на Ноевия ковчег, извървяха път към духовните Хималаи. Настроението не беше свирепо. Чухме Радичков, гласовете на позагубилите се врабчета и откъси от словото му – думи като жълтици. Младежите припомниха Калиманица, споделиха размисли за човек и природа, за величието на народа и низостта на хлебарките, питахме се: “Оти ручахме жабета?”

Докоснахме и другите с Радичков, за да осветим дворовете им.

Благодарим на РБ “Дора Габе” за предоставените книги на Радичков от библиотечния фонд. Благодарности на Elena Koeva-Yurchenko за съдействието. Благодарности и на Драматичен театър “Йордан Йовков” Дт Йордан Йовков за снимките и плакатите от постановката на “Януари” на добричка сцена.

Ето и част от младежките размисли:

“Врабчетата и комините” Диляна Чопаринова

Чувате ли я? Песента на врабчетата. Можете ли да я разпознаете? Питам, защото аз лично срещам врабчета все по-рядко. Не е и без причина – за тях тук става все по неуютно, дори и опасно. Както гениалният Радичков казва за тези птичета в градовете „нито комините са топли, нито има трохи по первазите“. Защо се случи така питате? Ще ви кажа. Комините изстинаха, защото огнищата в домовете опустяха. Огнището е сакрална ценност в традиционната представа на българите за дома. Огънят, горящ в него, е символ на съществуването и продължаването на живота, на промяната. Не случайно мнозина български автори използват именно образа на огнището, за да направят внушенията си. Пример за това е Христо Ботев и стихотворението-изповед „На прощаване“, където поетът превръща бащиното огнище в метонимия за целия народ и родина. В съвремието обаче градските огнища са изстинали, а селските – няма кой да запали и поддържа. Хората са отчуждени, изпитват безнадеждност и някаква липса – на близост, на топлина. Липса, която не знаят как да запълнят. В литературата лесно можем да забележим това явление чрез героите на Павел и дъщерята на Матей Маргалака от „Гераците “ на Елин Пелин или чрез цветовете и образа на градската мъгла в „Зимни вечери“ на Христо Смирненски.“